Защо трябва да избягваме биодизела?

Навлизането на биогоривата в ежедневието вероятно ще се увеличава с всяка изминала година.

България е страна-член на Европейския съюз и трябва да се съобразява с изискванията за постепенно понижаване на използването на традиционните изкопаеми горива и замяната им с алтернативи, които са възобновяами. Но както всяко нововъведение в живота ни, носещи етикетите “еко” или “био”, и към това имаме сериозни основания да се отнасяме с немалка доза скептицизъм. И дори да ги избягваме, ако липсват гаранции за качество.

Използването на биодизел например създава редица проблеми, които не са били предвидени или най-малкото не са обяснени коректно и обстойно на потребителите.

Самата идея за такъв тип гориво вероятно е добра, тъй като става дума за извличане му от суровина с растителен произход (рапица, слънчоглед, соя), както и от от животински (тор или мазнини). Въпреки че на теория биодизелът би трябвало да се доближава по качество и свойство до традиционния продукт, който се извлича от нефтени залежи, то практиката показва съвсем друга реалност.

Цената е примамлива, но евтиното често излиза скъпо

 

При извличане на горивото само от растителни източници, “био”-то би трябвало да е по-скъпо от конвенционалната “нафта”. В действителността обаче се наблюдава често как цените на биодизела са осезаемо по-ниски на колонките на някои бензиностанции. Себестойността действително може да се свали при добавяне на животинска суровина, но евтините варианти у нас винаги оставят съмнение по отношение на качеството. Публикуван наскоро материал разкрива, че в България има повече 100 рафинерии, които произвеждат биодизел полулегално. Това оставя съмнения за качеството на продуктите им, което често се потвърждава по най-неприятния начин при повреда в двигателя. А такива проблеми винаги са скъпи.

Принципно биодизелът би трябвало да е напълно съвместим с автомобилите, произведени за конвенционална нафта.

Оказва се обаче, че не е съвсем така. Казват, че биодизелът почиства мръсотията от двигателя, но пък това води до запушване на филтрите, особено при рязък преход от петролен дизел към чист биодизел, без да се използва смесени варианти (които обикновено са със съотношение 80 към 20). Не всички коли са пригодени към този вид гориво, без да бъдат преправени моторите им. А когато възникват главоболия, те идват най-вече от двигателя. Особено болезнена е такъв ремонт, когато трябва да бъде извършен при нов автомобил или авотомобил под наем, зареден с грешно за него гориво. А при по-старите, произведени преди 2000 г., има риск да бъдат увредени каучуковите маркучи. Когато се използват евтини заместители на стандартния дизел, се повреждат гумените уплътнения в горивната помпа, а при по-сериозните случаи има пълно съсипване на горивната система.

Макар да се смята за по-чист и по-безопасен в сравнение с петролния вариант, биодизелът е и по-малко ефективен като КПД, най-малкото защото има с 8% по-ниска енергийна стойност. Ако е качествено, това гориво не би трябвало да замръзва по-бързо от конвенционалната нафта. Примери от практиката обаче говорят обратното.

Действително, биодизелът замърсява по-малко околната среда със значително по-ниски емисии на въглероден диоксид, серен диоксид и други изгорели газове. Наистина, светът се е насочил към това индустрията и изобщо ежедневието да станат “по-зелени”, да се намалят вредните ефекти от човешката дейност. И биодизелът със сигурност е една добра идея, но реализацията ѝ за момента е по-скоро противоречива. Особено в България.